Блог.

Изобразителното изкуство е художествено творчество, чиято цел е възпроизвеждане на околния свят и включва изящното изкуство с традиционните пластични изкуства и близки и нови форми като компютърна графика,дизйн,декоративно-приложно изкуство и др.

Рисунката е изображение направено върху плоска повърхност с помощта на рисувателен материал. Тя е първоосновата на графиката, живописта, скулптурата и приложни изкуства. 

Произходът на живописта е документиран в пещери и скали. Най-добрите примери са на 32 000 години, намиращи се в пещерите Шове и Ласко в Южна Франция. Картините по стените и таваните са на бизони, коне и елени и са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.

Ренесанса с илюстрованите ръкописи на монасите през Средновековието, до Леонардо да Винчи и Рафаело.

17 век станал свидетел на появата на големите холандски майстори, като всестранния Рембранд, който е запомнен най-вече със своите портрети и библейски сцени, както и Вермеер, със своите интериорни сцени на холандското битие.  

Бароковата ера е след Ренесанса, от края на 16 век до края на 17 век. Основните творци на барока включват: Караваджо, който въвел използването на тежкия стил тенебризъм и Петер Паул Рубенс – фламандски художник. Рубенс учил в Италия и работил за местните църкви в Антверпен, където нарисувал серия от картини за Мария ди Медичи. Анибале Карачи се повлиял от Сикстинската капела и създал жанра на илюзионисткото рисуване на таван. Голяма част от развитието на Барока е повлияно от Протестантската Реформация и последвалата Контрареформация. Голяма част от това, което определя барока, е драматичното осветяване на обектите и общите визуализации. 

Импресионизмът започва във Франция през 19 век, от Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар и Пол Сезан. Сезан внесъл нов свободен стил на рисуване с четка, избирайки изобразяването на реалистични сцени от съвременния живот навън, а не в студиото. Това било постигнато чрез нов израз на естетическите линии, изобразени чрез удари на четка, които придават впечатление за реалност. Те създали интензивен цвят от вибрации, чрез използване на чисти и смесени цветове, с къси удари на четката, рисуващи реалността. Импресионистичното движение повлияло на изкуството като динамика, движеща се през времето и приспособяваща се към новооткритите техники и възприятие за изкуството. Вниманието към детайлите станало по-маловажно; в същото време се увеличило изучаването на пристрастния за окото на художника поглед към пейзажите и природата. 

Към края на 19 век няколко млади художници развили импресионизма докрай, като използвали геометрични форми и неестествени цветове за изобразяване емоции, стремейки се към по-дълбок символизъм. От особено значение за развитието на постимпресионизма е работата на Пол Гоген, който бил силно повлиян от азиатското, африканското и японското изкуство. Винсент ван Гог е холандец, който се преместил във Франция, където рисувал с ярки цветове силната слънчева светлина на юга. Тулуз Лотрек е запомнен с ярките си картини на нощния живот в района на парижкия Монмартър. 

Модерно изкуство:Едвард Мунк е норвежки художник, разработил символичния си подход в края на 19 век, вдъхновен от френския импресионист Мане. Картината му Викът (1893 г.) е сред най-известните му работи, в която представя тревогата на съвременния човек. В резултат от влиянието на Мунк възникнало германското движение на експресионистите, в началото на 20-ти век, с художници, като: Ернст Кирхнер и Ерих Хекел, нарушили реалността за емоционален ефект. Успоредно с това стилът, известен като кубизъм, разработен във Франция, чрез който художниците се фокусирали върху обема и пространството на остри структури, в рамките на композицията. Пабло Пикасо и Жорж Брак били водещите привърженици на движението на кубизма. Тук обектите са разделени, анализирани и повторно сглобени в абстрактна форма. След 1920 г. кубизмът се пренесъл в сюрреализма, чрез Салвадор Дали и Рене Магрит

Жикле (от френски "Giclée" ), са дигитални репродукции на  живопис и качество на изпълнение малко отстъпва на оригинала. Методът Жикле е революционен начин за възпроизводство на картини.Жиклетата придобиват нови форми и методи и набират все по-голяма популярност сред художници и галеристи, желаещи да покажат изкуството си пред по-широка аудитория. 

Художникът нанася ръчно щрихи с боя върху жиклето. Целта е да се постигне релефът на оригиналната картина. По този начин, жиклето има всички особености, нюанси и тоналности на оригинала.

 Жиклето е подходящо решение, когато искате картина, която не е възможно да притежавате в оригинал, или просто търсите да се сдобиете с добра картина.